Робин Худ (2010) – ревю
Вероятно ще е изтъркано да го кажа, но оценката ми за филма е точно такава, каквато очаквах да е. Някъде между десетиците и стотиците на 7 и 8. Колко точно, едва ли бих могъл да преценя в момента. Факторите са много. Един от най-важните фактори е самият момент в който гледате филма, а страничните фактори които могат да се намесят и да повлияят на този момент са много. За съжаление се случиха, но за тях на друго място.
Strictly to the point …
Предвид очакванията ми за нещо различно, то беше в пъти повече от очакванията ми. Трудно е да имаш една изградена идея за Робин Худ и в един момент да ти разкажат съвсем различна, което доста би могло да повлияе на крайната оценка. Но пък филмов ветеран (едва на 23г.) като мен е свикнал на какво ли не и не обръщах особено внимание на факта, че Робин Худ не е всъщност Робърт Локсли, както се разказва в повечето филми, и какъвто персонаж сме си изградили за героя вече. Но все пак това е легенда, която се базира основно на балади и песни по времето на средновековна Англия. Трудно ми бе да свикна и с мисълта, че малкия Джон се е познавал с Робин Худ още по времето на войната. Но стига толкова съпоставки с изградената в съзнанието ми история.
Предвид различията в историята, която както споменах “ще преживея” някак си, ще давам по същество.
Сценарият …
наистина куцаше малко. Можеше да се поукраси още. На моменти даже ме загуби. Някои действия се развиваха прекалено бавно, други прекалено бързо. Филмът така и така бе дълаг, можеше да е с 20-на минути по-дълъг за сметка на някои безинтересни моменти.
Играта …
на Ръсел Кроу няма какво да я коментирам. Добре си изгира ролята за възръстта. Кейт Бланшет също. Най-много ми допадна играта на Макс фон Сюдоф. На тази възрст чак да му завиди човек. Бандата на Робин нямаше много изяви – предимно напивания и бойни сцени. Уилям Хърт, Марк Стронг и Оскар Айзък също се справиха.
Музиката …
не ми направи впечатление дори. Участието на Марк Страйтънфелд в музикалния департамент на “Гладиатор” и “Последния самурай”, където Ханз Цимер показва как се прави музика за такива филми, очевидно не е било достатъчно. А музиката в моята преценка играе важна роля. Не са малко филмите, които с плосък сюжет и грозна режисура, основно заради музиката съм им давал високи оценки. Ако музиката бе на ниво, можеше да дам сравнително по-висока крайна оценка.
Режисьора …
и оператора си свършиха работата. Наистина успях да се почувствам, сякаш се намирам в средновековна Англия. Декорите, ефектите, движението на камерата, синематографията – всичко беше на ниво. Можеше наистина да има малко повече кръв, но явно са целели по-голяма аудитория. Очакванията към Ридли Скот бяха прекаелно големи, най-вече заради “Гладиатор”, но драмата там бе в пъти по-голяма.
Не знам какъв щеше да се получи филма, ако се бяха придържали към версията “Нотингам”, но би ми било интересно да разбера. Също би ми било интересно и ако ролята на Робин Худ я беше изиграл Крисчън Бейл (към който тая големи симпатии в последно време), а Ръсел Кроу развяваше дълги коси като шериф на Нотингам и сценарият да се придържаше към стандартната история, а не тази в която “овцете стават лъвове”.