127 Hours / 127 часа – претендент за Оскар
След като успях да изгледам филма 2 пъти, в рамките на 3 дни и то с огромно желание, смятам че филма си е заслужавал, имайки предвид опита ми като любител на киното. Дори нещо повече – смятам, че филмът ще е претендент за някоя от статуетките, на предстоящото през Февруари събитие – Оскарите.
Джеймс Франко – справи се превъзходно. Не знам дали ще получи номинация за главна мъжка роля при Оскарите, но Златен Глобус нищо чудно да получи. Дори смятам, че това е и най-добрата роля в кариерата му, и то изиграна по превъзходен начин – сякаш наистина изживяваше случилото се с Ерън Ралстън.
Саундтрак – отново превъзходен. Всеки един звука сякаш бе на мястото си във всеки ден момент, като започнем от началото, до самият край на филма. Веднага отива в списъка ми. Там също ще има борба за номинации при оскарите, освен ако не предпочетат пак някоя боза (като на миналогодишните …).
Кинематография – без думи. Като цяло, филмите на които си заслужава да се обърне по-сериозно внимание за този аспект са много малко, но този ще обере овациите. Беше ми приятно да го гледам, дори със затворени очи, след мигновенен поглед. Всичко останало ми идваше отвътре. Един рядко красив драматичен филм!
Дани Бойл – както винаги! Още с първият му по-сериозен филм ми грабна вниманието. Просто изпипан режисьор. Не знам обаче дали ще се вреди сред номинациите за Оскарите, предвид големият брой страхотни филми през годината. Има голяма доза верятност да получи и номинация за най-добър адаптиран сценарий при Оскарите, каквато вече има и при Златните глобуси.
Филмът за малкото си излъчвания – основно по кино фестивали, събра достатъчно добра оценка – 8,4 в IMDb и вече е сред #250 най-добри филми в популярният сайт.
Филмът е жесток, а Франко си е номиниран за Глобус, но се съмнявам да спечели, както се съмнявам и самият филм да спечели каквото и да е. Бойл леко е прекалил с претенциите си, което само влияе зле на лентата. Въпреки това обаче, “127 часа” е преживяване, което си заслужава отвсякъде.