Resident Evil 4: Afterlife / Заразно зло 4: Живот след смъртта
Някак си след краха на Clash of the Titans, много скептично бях настроен за поредно 3D приключение в киносалона, но в крайна сметка склоних да посетя прожекцията на Resident Evil 4: Afterlife.
Честно казано, нямах кой знае какви предварителни очаквания за филма. Плюсовете му бяха, че:
- е режисиран от Пол Андерсън, който режисира и първата част
- сценария също е от него
- участва Уентуърт Милър, който явно не е успял да избяга от затвора
- е 3D
и същевременно минусите, че:
- е четвърта част (което е гаранция за неуспех)
- е 3D
- 12лв. билет
Ясно се вижда, че плюсовите по моята схема са повече, за това и реших да го посетя. Оказа се, че 3D-то не е чак толкова в минусите. Доста сполучливи ефекти, особено в по-началните сцени. А и предвид, че предният ми 3D филм – Clash of the Titans имаше 2-3, а на по-предния – Ice Age 3, бях на първия ред в най-дясната част и заспах неколкократно, то нямаше какви други очаквания да имам, освен разочароващи. Това и беше ключа към успеха! Колкото по-скептично настроение имаш към нещо, толкова по-голям шанс има то да ти хареса. За съжаление си останах само с 3D-то и ефектите, защото останалото не струваше. Сценария беше малко … много зле, но това се очакваше.
Общо взето това може да се каже за филма. Не е нищо специално, нищо запмнящо се. Наслаждавах му се на ефектите и до там. Върна ме носталгично към първата част, която смятам да изгледам отново 